НАШЕТО ИНТЕРВЮ: РАДКО ВЛАЙКОВ, ПОСЛАНИК НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В СЪРБИЯ

В първата половина на миналата година Република България председателстваше Съвета на Европейския съюз и по този повод разговаряхме с посланика на Република България в Сърбия Радко Влайков както за приоритетите на Българското председателство, така и за положението на българското малцинство в Сърбия. Почти една година след приключването на Българското председателство и в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, отново разговаряме с посланик Влайков – обобщихме шестмесечното Българско председателствона Съвета на ЕС и се опитахме да оценим моментния политически климат в рамките на Европейския парламент и възможното влияние за по-нататъшното разширяване на Европейския съюз след изборите.    

България отбелязва Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост на 24 май. Тя е една от малкото страни в света, където честването на образованието и културата е национален празник. Можете ли да ни кажете нещо повече за произхода и значението на този Ваш голям празник?

Благодаря за чудесния въпрос, защото наистина 24 май е най-светлият празник за всеки един българин. Ние сме щастливи, че този празник е не само за България. Той е за всички страни, които са били свързани или са свързани с кирилицата, с делото на светите братя Кирил и Методий. Позволете ми да кажа две думи за историята – как се е отбелязвал този празник през вековете. Още от 11-и век църквата празнува 24 май като Ден на светите братя Кирил и Методий. Още от 11-и век! Сами разбирате, че това е една много дълголетна традиция. А като смесен граждански и църковен празник се празнува в България от 1851 година. За пръв път тогава празнуването е започнало в Пловдив. И вече от 1957 година става официален празник и до ден днешен. Ние сме безкрайно щастливи, че уважаваме делото на светите братя Кирил и Методий, които са направили много – те и техните ученици, със своето дело не само за българите, но и за всички славяни по света.

Как се празнува този празник в България и празнуват ли го българските общности извън родната си страна?

Вече споменах, че това е най-светлият празник за всеки един българин. Защото той се празнува от малкото дете в детската градина, в училището, до пенсионерите и възрастните хора, които си спомнят своето детство. В този ден всеки един българин уважава своите учители, своите професори, уважава своите съученици, своите състуденти. И всеки си спомня за годините, в които се е учил на кирилицата, за годините, в които е получил своето образование, което му е дало основата за неговия живот. Така, че това наистина е всенароден празник, който винаги се е отбелязвал без да бъдат хората принуждавани да излязат на улицата, за да покажат своята радост от празника. Това е единственият празник, на който ние, българите, сме ходили винаги доброволно и с огромно желание. Тук ще вметна, че до 1990 година, до началото на промените, българите бяха задължавани – ученици, студенти, работещи, да ходят на различни празници, които не са ги чувствали по никакъв начин като свои. Примерно, 7-и ноември. На 7-и ноември манифестацията беше задължителна. Минаваше се пред мавзолея в София. Партийното ръководство, начело с тогавашния партиен диктатор Тодор Живков, седеше и махаше. Хората минаваха и прославяха 7-и ноември, който по никакъв начин не е свързан с България. Съвсем друг е случаят с 24-и май. Винаги, откакто аз си го спомням, от дете, това е най-светлият празник на всички български поколения. Тогава можете да видите много цветя. Можете да видите много усмивки. Можете да видите огромната благодарност особено към хората от сферата на образованието, на културата, които със своя труд през всичките векове са възпитали поколения българи. Така че това е много красив празник, който с огромно желание се празнува и от българските общности по света, където има български общности. Включително в Сърбия има редица събития, които се организират от различните наши културно-просветни организации в страната. Аз ще дам само един пример. Голяма част от нашите сънародници ще присъстват на 24 май вечерта. Съвместно с министъра на културата на Сърбия организираме един празничен концерт в Белград – съвместен концерт на една от най-известните български фолклорни групи – „Българе“, и на една от най-известните сръбски фолклорни групи – „Лола“.  Наистина това ще бъде поредната манифестация на това колко сме близки като славянски народи, като хора, ползващи една и съща азбука. Нашият фолклор е също много близък, той има общи корени във вековете. И това ще бъде един повод българи и сърби заедно да отбележат този ден. Позволете ми още две думи по този повод. Аз съм много и впечатлен, и обнадежден, и щастлив – която и дума да използвам, не би отразила пълното настроение, което ме изпълва от решението на сръбското правителство, което всеки момент би трябвало да бъде одобрено и от парламента, 24 май да бъде вече и официален празник в Сърбия. Това е един прекрасен жест. Ние разговаряме за този въпрос вече няколко години. Сръбското правителство вече взе това решение. Аз смятам, че това е едно много мъдро решение, особено по пътя на Сърбия към Европейския съюз. Позволете ми още едно изречение в тази връзка. Влизането на България през 2007 година в Европейския съюз вече узакони българския език като един от езиците на Европейския съюз. Но това, което е много по-ценно, не само за българи, а и за сърби и за много други държави, е, че кирилицата е третата официална азбука в Европейския съюз – след латиницата и гръцката азбука. Така че това, което ние сме направили, е и за Сърбия и за нейното бъдещо членство. Аз съм много впечатлен от активността на Министерството за европейската интеграция и на министър Ядранка Йоксимович. Те правят много, за да разсеят съмненията и страховете на сърби, че влизането на Сърбия в Европейския съюз би отнело самобитността, идентичността на сърбите. Това въобще не е вярно. И един от примерите е издадената поредица от брошури „Митовете за Европейския съюз“, в която се казва, че и ракията ще си се запази, българите вече я узакониха, кирилицата ще се запази, тя вече е официална азбука. Така че в това виждам, във факта, че сръбското правителство взе решение за обявяване на 24 май за официален празник и в Сърбия, аз виждам наистина един европейски подход да можем да защитим своята самобитност и идентичност в Европейския съюз. Така че съм много впечатлен от този момент. И последното изречение, въпреки че може би стана дълъг отговорът на този въпрос,  55 нации в света използват кирилицата понастоящем, над 400 милиона хора. Така че наистина делото на светите братя Кирил и Методий е уникално. То не е само за българи, не е  само за сърби. То е за всички славяни. Ние с вас имаме специален повод заедно да го празнуваме.

По време на Българското председателство на Европейския съюз през първата половина на 2018 година Република България положи големи усилия да потвърди европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Точно преди една година, на Срещата на върха на Европейския съюз и Западните Балкани, лидерите на страните от Европейския съюз потвърдиха своята трайна и недвусмислена подкрепа за европейското бъдеще на тази част от европейския континент. Успяхте ли да запазите това ниво на подкрепата за евроинтеграционния процес на Западните Балкани и по време на председателството на страните, които поеха тази роля след Вас?

Мога да кажа с огромно удовлетворение, че още преди България да поеме своето председателство ние положихме неимоверни усилия, за да убедим нашите партньори в Европейския съюз, държавите-членки, европейските институции, именно в необходимостта да върнем фокуса на Европейския съюз, на нашия Европейски съюз, към държавите от Западните Балкани, да върнем темата за разширяването на Европейския съюз в дневния ред на Съюза. Ние с тези наши усилия още преди да поемем председателството смятам, че постигнахме много. Намерихме пълно разбиране, дадохме огромните аргументи за това, че Европейският съюз не може да бъде цялостен, докато имаме на картата едно бяло петно, където са тези 6 страни. Успяхме да убедим нашите партньори. Разбира се, това ни костваше доста усилия, тъй като в редица страни и до ден днешен продължава да има едно недоверие към това необходимо ли е да се разширява или не. Особено в някои от по-малките, но по-стари демокрации, които са в рамките на Европейския съюз, те съвсем открито говорят по тези въпроси. Смятам, обаче, че това, което ние успяхме да направим и по време на нашето председателство, и преди него, и след него, даде един пример, че тези 6 страни работят изключително последователно и целенасочено за своето бъдеще в Европейския съюз. Защото по време на нашето председателство нямаше нито един съвет, нямаше среща, и тази на върха на 17 май, нито едно голямо събитие в Европейския съюз, на което се събирахме страните-членки, на които да не поканихме и тези държави от Западните Балкани. Аз искам специално да откроя тук ролята на Сърбия, която беше изключително активна в този процес. Президентът Александър Вучич, министър-председателят Ана Бърнабич няколко пъти посещаваха София, идваха в Брюксел на съветите и наистина те се чувстват, и ние допринесохме за това, да се чувстват като част от нашия европейски екип, част от нашето европейско семейство. Това даде допълнителен импулс за реформите в Сърбия, тъй като е ясно, че за да се стигне до Европейския съюз, трябва да се изпълнят определени критерии. А за да се изпълнят тези критерии, трябва да се изпълнят много реформи – реформи в областта на правосъдната система, в областта на правата на човека, в областта на икономиката – укрепване на пазарната икономика, държавната администрация, изобщо всяка една сфера на нашия живот би трябвало да мине през тази европейска перспектива. Това, което многократно сме казвали и сме разговаряли тук с нашите сръбски партньори, е, че тези реформи не трябва гражданите на Сърбия да ги разбират като нещо, което се прави, защото Брюксел го иска. Това е нещо, което се прави в интерес на сръбските граждани. Много е важно хората да разберат това, че по-добрият им живот ще бъде гарантиран от по-добрата организация на обществото, от по-добрата организация на държавата. Все пак ние следваме модели, които десетилетия наред са се доказали в държавите, които са най-проспериращи в Европа. Значи, след като този механизъм на управление на държавата в тези конкретни страни е допринесъл за това заедно да бъдем още по-силни, защо да не го приложим и ние? Аз мога да кажа това въз основа на българския опит. В началото реформите у нас срещаха съпротивата на хора, защото се стигаше до редица промени в различни сфери на икономиката или в други сфери. Но хората разбраха смисъла. И ако днес питате един българин, иска ли да излезе от Европейския съюз, сигурен съм, че никой няма да иска да излезе. Защото са очевидни предимствата на живота в Европейския съюз. Ето защо аз смятам, че това е изключително важно и за сръбските граждани – да разберат смисъла, да разберат перспективата, да имате проевропейски политици. Споменах вече президента, министър-председателя, мога да изброя редица министри от правителството, имате един прекрасен неправителствен сектор, изключително силни неправителствени организации, които работят в тези области. Които също допринасят, от една страна, за информиране на гражданите, а от друга страна  – за контрол на дейността на държавата, на правителството и така нататък. Точно тази симбиоза сръбските граждани трябва да разберат, че е в техен интерес и перспективата на Сърбия трябва да бъде Европейският съюз. Не е лесно, но разберете, в бъдеще ще бъде по-добре за всеки един сръбски гражданин.

Приетият по време на срещата Софийски дневен ред определи нови мерки за сътрудничество с региона. Какви конкретни стъпки са предприети в това отношение през последните 12 месеца?

Може би да съчетая, да свържа с отговора на предишния Ви въпрос, да подчертая и това, че за България след края на председателството, до ден днешен, а и занапред е един дългосрочен ангажимент и ще продължи да работи активно в рамките на Европейския съюз за задържане високо в дневния ред на темата за Сърбия и останалите държави от Западните Балкани. Тази гаранция прозвуча и от устата на нашия министър-председател, и от устата на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева. От всеки един български политик и дипломат можете да чуете, а и да се убедите в нашите искрени намерения. Това не беше един конюнктурен момент – нашето председателство, в който, да кажем, ето сега ние сме тук да свършим една работа. Не, ние сме поели един ангажимент. Докато Сърбия и другите страни не станат членки на Европейския съюз, ние да допринасяме за промените в тях, за по-доброто им възприемане в Европейския съюз, ние ще продължаваме. Така, че това е наистина много сериозен ангажимент. Ние разговаряхме и с нашите австрийски партньори по време на тяхното председателство. Те направиха няколко неща, в които демонстрираха последователност. Сега Румънското председателство по подобен начин има различни аспекти на поддържане на този въпрос. Предполагам, че и Финландското председателство – вече имаме с тях доста активни контакти за поддържането на тази тема. Мога да ви кажа, че ние имаме високи очаквания от председателството на Хърватия през първата половина на 2020 година. Всички заявки, които досега направи Хърватия, са именно в посока на продължаване на това тази тема да бъде приоритет на Европейския съюз. Това, разбира се, ни удовлетворява напълно. Ние имаме тук пълно съвпадение с нашите хърватски приятели и партньори. Догодина също ще има една Среща на върха, която ще бъде посветена на тези държави. Така, че темата ще бъде непрекъсната. Сега вече е въпрос Сърбия и останалите държави да се възползват от тази възможност. Ние се стараем по всякакъв начин да помагаме и като държава на двустранна основа, и като Европейски съюз. Знаете, че по линия и на Софийската декларация и на различни други форми непрекъснато се намират, отпускат се различни средства, реализират се различни проекти в най-различни области. Бих изброил само някои от тези области. Това е преди всичко развитие на инфраструктурата в района, на енергийната свързаност, въобще на цялата свързаност и между хора, ако щете, всички тези образователни програми, които са Еразъм+. Свързаност е, ако вземете отпадането на роуминга първо между държавите от региона. И вече всички действия, които се предприемат първоначално за намаляване, а в перспектива и отпадане на роуминга с Европейския съюз. Всяка една от тези дейности е насочена към подготовката на Сърбия и останалите държави към Европейския съюз. Аз мога много цифри да цитирам, които са резултат само на този приоритетен дневен ред, който се съдържа в Софийската декларация. Знаете за анекса към него, за онези 6 области. Например, 190 милиона евро се отпускат за железопътната и пристанищна инфраструктура, 11 нови проекта, ще бъдат модернизирани повече от 300 километра железопътни линии, 400 км пътна инфраструктура, Коридор номер 8 ще бъде изграден, който има отношение към целия район, пакета за енергийната ефективност в Западните Балкани – 30 милиона евро са предвидени от бюджета на Европейския съюз. Вече споменах образованието и мобилността. Мога да кажа, че от тези проекти полза ще имат не само държавите от Западните Балкани, но и ние от Европейския съюз. Примерно, по-добрата свързаност между България и Сърбия ще стане факт с модернизиране и електрифициране на ж.п. линията на сръбска територия. Когато се направи една модерна ж.п. линия, тогава вече ще има една реална връзка между София и Белград, разстояние, което се преминава за по-малко от 3 часа. Така че всяко едно от тези действия е свързано с мисълта за гражданите и за това те да разберат смисъла да дойдат в Европейския съюз. А нашият интерес е Сърбия да дойде в Европейския съюз, защото сме убедени, че това ще укрепи нашето приятелство, когато вече бъдем в едно семейство, ще укрепи сигурността в района, ще се стигне до един момент на помирение между врагове, които са били през последните десетилетия или преди повече години, ще се създаде климат на добросъседство и на общо бъдеще.

Изборите за Европейски парламент се провеждат точно по време на нашето интервю. Според Вас, как изразената поляризация в Европейския парламент, която се очаква след тези избори, ще се отрази върху процеса на разширяване на Европейския съюз?

Хубав въпрос, много актуален въпрос. Наистина този път изборите за Европейски парламент са по-особени, отколкото предходните. Защото през този период Европейският съюз мина през сложни кризи. Дори има много скептици, които казват, че Европейският съюз ще се разпадне, Европейският съюз нямало да го има и така нататък. Но аз смятам, че точно тези кризи през последните години направиха Европейския съюз по-силен. Защото ние видяхме, че само когато имаме общ подход към най-тежките проблеми, само така можем да бъдем по-силни. Ще дам само един пример, в който и Сърбия, която не е членка на Европейския съюз, е потърпевша страна. Това е мигрантската криза. Изключително тежък въпрос. България в това отношение даде един изключителен пример как се пазят външните граници на Европейския съюз. Нашите отношения с Турция в много голяма степен са базирани на едно разбиране за това, че България е преградата за мигрантската вълна към Европейския съюз и към държави като Сърбия, които не са членки. Мисълта ми е не само за мигрантската криза. Ред други кризи, които се появиха през последните години, в периода на досегашния парламент, ни карат наистина да си направим равносметка във всяка една държава-членка, да си направим ясна равносметка какво искаме. Искаме ли силен Европейски съюз или искаме всяка една държава да се капсулира в себе си и онези скептични гласове, които се чуват, че Европейският съюз ще се разпадне, изведнъж да станат още по-силни и да победят? Поне от гледна точка на българското общество мога категорично да кажа, че нашето предпочитание е един силен Европейски съюз. Но тези избори в много голяма степен няма да бъдат национални избори. Тези избори в много голяма степен ще избират тенденции на развитието на Европейския съюз. Всяка една от големите европейски партии и техните съответни съставляващи ги национални партии, всяка от тях ясно е изразила своите предпочитания накъде да върви. И гражданите в отделните страни, гласувайки за своите представители в Европейския парламент, знаят, че техните представители ще отидат в определената голяма политическа сила или по-малка и ще следват една или друга линия. Това, което съм убеден, че ще бъде предпочитанието на европейските граждани, не говоря за България, говоря за целия Европейски съюз, и всички прогнози досега го потвърждават, че отново най-голямо влияние в Европейския парламент ще има групата на Европейската народна партия, която има най-ясни проевропейски позиции, свързани с укрепване на европейските институции. Разбира се, с паралелно запазване на идентичността на отделните държави. Но няма да бъде възможно тя да управлява сама. Партията на европейските социалисти също ще бъде вероятно част от управлението, както бе и досега. Аз смятам, че тази формула в много голяма степен обединява проевропейските партии и настроения. Най-опасното за Европейския съюз, ако щете, и за гражданите на всяка една отделна държава, би било, ако национализмът, ако крайният национализъм, вземе връх. Това се моля да не стане. Перспективите за това не са много високи, но все пак съществуват такива рискове. Нека да победи на тези избори наистина европейското, да победи общото, това, което ни обединява, а не това, което ни разединява. Националистическите тенденции и партии – те разделят, те не обединяват. А ние имаме нужда да се обединим в Европейския съюз. Обединявайки се ние в Европейския съюз, вече ще бъде още по-актуално да обединим и цяла Европа, да дойдат и страните от Западните Балкани. Аз разбирам много добре, че тези избори имат значение за страни като Сърбия. Защото след тези избори ще се види, ако се запази приблизително сегашното съотношение на силите в Европейския парламент и след това в Европейската комисия, аз смятам, че това е най-доброто за Сърбия и останалите държави. Защото тази управленческа върхушка доказа отношението си към разширяването. И ние ще бъдем най-силната червена лампичка, която непрекъснато ще свети, ще бъдем непрекъснато онзи инструмент, който ще държи високо този дневен ред. Така, че аз смятам, че запазването на досегашното съотношение на силите в Европейския парламент и в Европейската комисия е най-доброто и за Сърбия, и за държавите от Западните Балкани.